18 септември е ден, дълбоко запечатан в паметта на китайската нация. Това е ден на национално унижение, а също и тревожен звънец, който ни вдъхновява да вървим напред.
На 18 септември 1931 г. японската Квантунска армия взривява релсите на железопътната линия на Южна Манджурия близо до езерото Лиутиао в Шенян и оформя китайската армия. Използвайки това като извинение, те внезапно атакуват Beidaying на Североизточната китайска армия и бомбардират град Shenyang, създавайки инцидента от 18 септември, който шокира както Китай, така и света. За малко повече от четири месеца падна целият североизточен Китай, обхващащ площ от 1,28 милиона квадратни километра, което е 3,5 пъти по-голямо от Япония. Повече от 30 милиона души на североизток станаха роби на завладяна страна. Това беше изключително мрачен и унизителен период за китайската нация. Безброй семейства бяха разпокъсани, безброй сънародници бяха жестоко избити, земята беше разбита, а всички живи същества пострадаха.
Китайската нация обаче е упорита. Пред лицето на агресията безброй китайски синове и дъщери пристъпиха напред, пожертваха живота си и проляха кръвта си, за да защитят с живота и кръвта си достойнството и териториалната цялост на родината. Yang Jingyu се бори с врага в леденото и снежно време няколко дни, докато умря героично. Джао Иман издържал на всякакви мъчения, но останал непоколебим и непоколебим... Техните героични дела като блестящи звезди осветявали тъмното нощно небе.
Днес димът на войната се е разсеял, но болката от историята не може да бъде забравена. Тревогата на 18 септември постоянно ни напомня, че изоставането води до побой. Само когато страната е силна, тя може да избегне тормоза.
Като млади хора от новата ера, ние поемаме историческата мисия за осъществяване на голямото подмладяване на китайската нация. Трябва да помним историята, да черпим сили от героичните дела на нашите предшественици, да изучаваме упорито научни и културни знания, да подобряваме собствените си качества и да допринасяме за изграждането на нашата родина.
Дълбоко обичам родината си и искрено се надявам, че моята най-скъпа страна ще процъфтява и просперира, ще се радва на мир и просперитет и винаги ще стои сред нациите по света, така че тази унизителна история никога да не се повтори!
